Евелина Добранова прекарва по-голямата част от детството си в Северна Африка. До окончателното й завръщане в България (на 16 годишна възраст) не посещава училище, а се явява на изпити като частна ученичка в Рабат, Мароко. Престоят й в Алжир и Мароко оказва голямо влияние върху нея като личност, а по-нататък и върху творчеството й. Липсата на контакт с връстници, постоянното местене от град на град, от държава на държава, отприщват в нея едно богато въображение и интуитивност.

Творческият й път започва с частни уроци по рисуване и иконопис. Възпитаничка е на доц.Емануел Мутафов (БАН) с профил „Древногръцка и Гръцка история и култура“. През 2012 г. завършва Нов български университет в класа на доц. Елена Иванова със специалност„Сценография и дизайн на костюма“. Посещава класовете на: доц. Румен Лаптев по „Живопис и цветознание“, арх. Зарко Узунов и Десислава Морозова - „Технологоя на формирането на тематични среди“ и доц. Валентин Савчев - „Скулптура“. Междувременно заминава по програма Еразъм в Хелзинки. Записва „Мода“ с избираеми програми „Рисунка“ при Перти Олави Сумма и „Модерни живописни техники“ при Анна-Леена Вилхунен.

От 2013 г. до сега живее в Дания и прекарва половината година в Копенхаген, а другата половина – в Оденсе. Има участия в две колективни изложби на остров Фюн, Дания. От 2015 г. работи като сценограф и стилист на свободна практика.

Работите на Евелина Добранова са интуитивни, но и много добре обмислени като послание, техника и изпълнение. Те съчетават в себе си сценографа, художника и дизайнера. Това са фрагментирани лични изживявания и спомени с универсална тематика, а именно вечната борба между майката и дъщерята, несъгласията и различията между женските членове на семейството: майка - дъщеря - баба - леля - братовчедка - сестра.

Майката се явява като идеал и антиидеал, детето – като принцеса, оформено и прилежно облечено по майчин вкус и модел. Неговото несъгласие и бунт са изобразени с тънък сарказъм и специфични препратки: нашивката на скандалната индустриална английска група – Throbbing Gristle, кръвта върху нотите на Бетовен, изцапания семеен портрет, счупения сервиз за чай, скъсаните пердета. 

Произведенията ни напомнят за преходния характер на времето и живота. Мимолетни моменти, които никога няма да се повторят отвъд спомените и образите, оставили след себе си, които един ден също ще изчезнат. Всяка една работа носи в себе си собствена история и послание.